ОБЕЗНАДЕЖДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗНАДЀЖДЯМ, ‑яш, несв. (остар.); обезнадеждя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обезнадеждавам. обезнадеждям се, обезнадеждя се страд.

ОБЕЗНАДЀЖДЯМ СЕ несв. (остар.); обезнадеждя̀ се св. непрех. Обезнадеждавам се; обезнадеждвам се. Човек да са обезсърчи, да са обезнадежди, ще рече да тича самси към загубата си. Ил. Блъсков, ЗК, 163.