ОБЕЗНАСЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗНАСЛЕДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обезнаследя като прил. 1. Който е лишен от правото да получи наследство. Александър от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина ѝ Иван Шишман за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 189.

2. Като същ. членувано обезнаследените мн. Хора, които са лишени от наследство. Обществената благотворителност не може да даде повече. Твърде голяма е бездомната армия на обезнаследените и гладните. Стр. Кринчев, СбЗР, 354-355.