ОБЕЗОБРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗОБРАЗЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обезобразя като прил. Който е загубил напълно естествения си външен вид, форма и е станал грозен, отблъскващ. Червенокосият охкаше и плюеше кръв. С обезобразено лице и пречупено рамо Стоил чуваше ругатните му, но те не го засягаха, не го дразнеха. М. Смилова, ДСВ, 273. В единия от обезобразените трупове позна мъжа си и се строполи. Ст. Даскалов, ЕС, 162. В ъгъла срещу вратата стоеше стар тезгях, обезобразен от мухите и приличен на кафез. Елин Пелин, Съч. I, 18.