ОБЕЗОРЪЖВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗОРЪ̀ЖВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезоръжвам и от обезоръжвам се; обезоръжаване. На конференцията Русия настоява за общото обезоръжване на турците и християните в България, Херцеговина и Босна. НБ, 1876, бр. 45, 178. Между това христианете, след толкози обезоръжвания, едва имаха при себе си още няколко пушки и пищоли. Г. Бенев, БК (превод), 44.