ОБЕЗПЛОДЯ̀ВАМ

ОБЕЗПЛОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезплодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Лишавам някого или нещо от възможността да се плоди, да се размножава, направям го безплоден; обезплождам.Те [евнусите] мразят джелатите си, които са ги обезплодили, но като не могат да отмъстят на тях, отмъщават на слабите роби и робини. Хр. Бръзицов, НЦ, 137.

2. Правя нещо да не дава плод, правя безплоден; обезплождам. обезплодявам се, обезплодя се страд. С планини от кости и реки от кърви са възпирали балканските народи своя враг. Трябвало е наистина земята да стане пустиня, да се обезлюди и обезплоди, за да могат да властвуват над нея османлиите. В. Йосифов, Избр. тв. I, 141.

Списък на думите по буква