ОБЕЗПЛЪТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗПЛЪТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезплътя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да изглежда сякаш без плът, нематериално, да бъде прозирно, ефирно, безтелесно. Две странни човешки фигури слизат към града. Залезната светлина озарява снагите им, обагря ги и ги обезплътява. А. Каменова, ХГ, 29. Архитектурната обвивка.. е обезплътена от светлината, която прониква от високия прозорец над входа или се втурва през скрития зад олтара отвор така, че полутъмното църковно помещение се прорязва неочаквано сякаш от внезапни светкавици. М. Бичев, АНВ, 496. обезплътявам се, обезплътя се страд.

ОБЕЗПЛЪТЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезплътя̀ се св., непрех. Ставам сякаш без плът, нематериален, започвам да изглеждам безплътен, безтелесен. Топла прозрачност бе потопила пространството и нещата се обезплътяваха. К. Константинов, Избр. разк., 109.