ОБЕЗПОКОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗПОКОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезпокоя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Нарушавам покоя, прекъсвам спокойствието, заниманията или работата на някого; безпокоя, смущавам, преча. На времето, когато строили линията, градският съвет решил, че ако гарата е край самия град, влаковете ще обезпокояват съня на гражданите, та поискал тя да остане по-далече. Ем. Станев, ЯГ, 93. Улицата съвсем опустя, никой не ги [младите] обезпокояваше и те все още продължаваха да се целуват. М. Грубешлиедва, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Ирена Ронай ми отвори входната врата и се извини, че ме е обезпокоила — бебето не можело да се храни добре от нейните постоянни тревоги, плакало през целия ден, "посиняло" от плач. П. Славински, ПЩ, 58. — Благодаря ви за добрите чувства, господа и още веднъж ви моля да ми простите, че с неочакваното си посещение ви обезпокоих. Ем. Станев, ИК I и II, 255. // Предизвиквам безпокойство, тревога у някого; безпокоя, тревожа. Но един въпрос го обезпокои и изпълни душата му с тревога. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 33. На няколко пъти повториха на немски и френски съобщението, че "катастрофата е изключена, катастрофа е абсолютно невъзможна!".. Единственият ефект от тая успокоителна агитация бе тоя: тя ни обезпокои повече и ни накара да си спомним всички катастрофи, които знаехме. Ив. Мирски, ПДЗ, 6. Тези писма.. създадоха голяма тревога. Те обезпокоиха не само полицаите и техни близки, те раздвижиха цялото Министерство на вътрешните работи. Сл. Трънски, Н, 265. Избяга ми кучето.. Изчезването му ме обезпокои. Напоследък в квартала кръстосваха отново онези затворени коли.. които прибираха бездомните четириноги. Д. Дублев, ПП, 7. обезпокоявам се, обезпокоя се страд.

ОБЕЗПОКОЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезпокоя̀ се св., непрех. Започвам да изпитвам безпокойство, тревога, обикн. за някого или нещо; разтревожвам се. Разнесоха се охканията на болните и лекарят се обезпокои. К. Петканов, МЗК, 103. — Отивай при директора. Обезпокоих се. За какво ли ме вика? Доколкото си спомнях в последно време не бях направил нищо нередно. Сп. Кралевски, ВО, 27. Оставиха Гунка да пази сама къщата. Чуждите хора не ги беше грижа самата нея кой ще пази. Едничка пак баба Марга се обезпокои. Г. Райчев, ЗК, 170. Андрей се обезпокои по-късно, когато в сладкарницата влезе висок слаб мъж.. Изненадващо беше поведението и на другия — до входа. А. Наковски, БС, 18.