ОБЕЗПРАВЯ̀ВАМ ‑яш, несв.; обезправя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Рядко. Лишавам от човешки или граждански права някого; обезправям. Населението е обезправено и живее в мизерия и духовен мрак. РД, 1950, бр. 195, 1. обезправявам се, обезправя се страд.