ОБЕЗСИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСЍЛВАМ, ‑аш, несв.; обезсѝля ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отнемем или намалявам силата на някого или нещо, правя го безсилен; изтощавам, омаломощавам. Вече втори ден, откак не бяха пили капка вода, жаждата измъчваше и обезсилваше всички. Ст. Дичев, ЗС II, 34. Една тъпа, неопределена болка се подигаше в душата му, ломеше всичките му стави, обезсилваше го и го отчайваше. Й. Йовков, ВАХ, 62. Сладка притома обезсили Лепо. Духът му се спря. Краката му трепереха. Елин Пелин, Съч. I, 95. Жельо отиде да помогне на Петра; той обезсили изведнъж Татарчето, като го удари в кръста и застъпи Петровото място. Ил. Блъсков, ИС, 87.

2. Правя нещо да загуби изцяло или частично силата, важността или значението си. Трибуните обезсилвали или отменяли разпорежданията, заплашващи интересите на плебеите като произнасяли думата "вето". Ист. V кл, 112. Примерите, заети от европейската практика, действуваха силно върху Събранието. За да ги обезсили, Стамболов се опълчи срещу учените оратори, които постоянно Европа цитираха. С. Радев, ССБ I, 184. За Ловеч Апостолът признава, че знае само Ване Терзията, т.е. Иван Драсов.. За да обезсили обаче съвсем признанието си, Апостолът прибавя, че се е срещал в къщата на Драсов с трима шивачи, които може би познава лично, но имената им не знае. Ив. Унджиев, ВЛ, 344. Те чакат само нещо да се случи, / .. / и под предлог, че правда въдворяват, / да обезсилят грамотите стари, / за свободата на отделни люде. Д. Стоевски, ВТ (превод), 37-38. обезсилвам се, обезсиля се. I. Страд. от обезсилвам. Най-първо, преди да се почне военният поход, неприятелят трябва да се разстрои и обезсили. А. Дончев, СВС, 44. II. Взаим. от обезсилвам в 1 знач.