ОБЕЗСЛАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСЛА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; обезсла̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Книж. Лишавам от слава, отнемам славата на някого или нещо. — "Не вярвам тъй да е... Не ще да обезслави той свойто име тъй — това не е юнак на думи само." П. П. Славейков, КП ч.III, 207. Каква полза да убиеш врага си?.. Но да го лишиш от честта, да обезславиш

неговото име..- ето наслаждение! Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. обезславям се, обеславя се страд.