ОБЕЗСРА̀МВАМ

ОБЕЗСРА̀МВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; обезсра̀мя̀ се, обезсра̀мѝш се, мин. св. обезсра̀мѝх се св., непрех. Остар. и диал. Преставам да се срамувам, надвивам срама си; пресрамвам се. Не беше още навикнал на ергенлъка Ненко, не беше се обиграл и обезсрамил в тая работа. Т. Влайков, РП I, 54. Обезсрамила се булката. П. Р. Славейков, БП I, 87.

Списък на думите по буква