ОБЕЗСЪРЧА̀ВАНЕ

ОБЕЗСЪРЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезсърчавам и от обезсърчавам се; обезкуражаване, отчаяние. Противоп. насърчаване. Отпадането и обезсърчаването молепсаха всичките укрепления. Ив Вазов, Съч. ХХIII, 121.

— Друга (остар.) форма: обезсърдча̀ване.

Списък на думите по буква