ОБЕЗСЪРЧАВАЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСЪРЧА̀ВАЩО нареч. Без увереност, решителност, с униние; обезсърчително. Противоп. насърчаващо. Адвокатът: .. Апропо.. днес ви търсиха.. Груева: Странно! Адвокатът: Защо? Само на моята възраст визитите са цяло събитие. Не бива да гледате на живота така обезсърчаващо. К. Кюлюмов, ПШ, 15.