ОБЕЗСЪ̀РЧВАНЕ

ОБЕЗСЪ̀РЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обезсърчвам и от обезсърчвам се; обезсърчаване, обезсърчане, отчаяние. Пред равнодушието и обезсърчването на тез, които той ищеше да забраня, юнашка дързост обземаше императора и го тласкаше да са бие сам вред по стените. С. Бобчев, СОИ (превод), 67. Дали и равнодушието на обществото към читалището не е подействувало донейде за обесърчването на някои слаби членове от настоятелството? Ч, 1875, бр. 10, 440.

Списък на думите по буква