ОБЕЗСЪРЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСЪРЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Състояние, при което липсва увереност, самообладание, решимост за извършване на нещо или съществува чувство за отчаяност, униние; обезсърчаване, обезкуражаване, отчаяние. Противоп. насърчение. Смилец беше дълбоко съкрушен, пълно обезсърчение го бе обладало. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 126. Умоляваме ви: заповядайте да освободят нашите патриоти.. На тая върховна молба не последва никакъв отговор.. Едно голямо обезсърчение облада след това либералните кръгове. С. Радев, ССБ I, 287. Загубата на скъпите другари не предизвиква чувство на обезсърчение, на безизходност, на безвъзвратност. В стиховете на Разцветников мъката е мъжествено понесена. С, 1954, кн.11, 160.

— Друга (остар.) форма: обезсърдчѐние.