ОБЕЗСЪРЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСЪРЧЍТЕЛЕН, ‑лна ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който обезсърчава, в който се съдържа обезсърчение; обезкуражителен. Противоп. насърчителен. Есхач присви рамене и излезе. Когато се върна, донесе първата обесърчителна вест — плисковските велики боили искаха съветът да се отсрочи с един ден. Й. Вълчев, СКН, 275. Вместо да валят поръчки.. около Станча царуваше една атмосфера на забравеност и тъга, много обезсърчителна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 85. Ранната пролет донесе едно след друго събития, много очаквани, но обезсърчителни. В. Геновска, СГ, 439. Обезсърчителна мисъл. Обезсърчителни резултати. Обезсърчително условие. Обезсърчителен отговор.