ОБЕЗУМЯ̀ВАМ

ОБЕЗУМЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; обезумѐя, ‑ѐеш, мин. св. обезумя̀х, прич. мин. св. деят. обезумя̀л, ‑а, ‑о, мн. обезумѐли, св., непрех. 1. Изгубвам разсъдъка си, ставам безумен, луд; полудявам, побърквам се. Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си и когато мъжът ѝ се върнал, заварил я обезумяла. Н. Хайтов, ШГ, 117. Едни пръскат слух, че съм обезумял, други — че властта искала да ме хване, но аз съм бил избягал. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. И когато вече мислех, че наистина обезумявам, звънът полека-лека затихна. Остана да звъни тихо и приглушено самотен чан, а два-три други чана едва доловимо му пригласяхя. А. Дончев, ВР, 193.

2. Прен. Обикн. с предл. от и следв. същ. Изгубвам самообладание, обикновено поради изживяване на голяма уплаха, изненада или друго силно чувство, назовано от следващото съществително, при което преставам да действам нормално, разумно или реагирам особено бурно, необуздано. Рачко, който до сега беше обезумял от уплашване предвид на толкова въоръжени хора (..), сега се поокопити. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 126. Пък даже и тия, които нямаха душевни смущения, бяха до такава степен обезумели от дима, гърмежите и светлините, щото нищо не можеше да ги вразуми. Д. Димов, ОД, 207. Предателят, като видя златото, обезумя от радост. А. Каралийчев, МИ, 42. Още няколко стъпала и силен дим с пламък ме блъсна в лицето. Обезумял от ужас, аз отново запълзях нагоре и в животински страх изревах: — Мамо-о! Г. Белев, ПЕМ, 51.

ОБЕЗУМЯ̀ВАМ

ОБЕЗУМЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; обезумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. 1. Правя така, че някой да загуби разсъдъка си, да стане безумен, луд; побърквам. Млогото спане отслабева живните мърдания,.. докарва натегнуване на снагата, обезумява човека, и може,.., да умаломощи умните сили. Ив. Богоров, СЛ, 25. "Безумният обезумява другите, умният ги поумнява!" Хр. Бръзицов, НЦ, 163. Аякс е обезумен от боговете, но това наказание той го заслужава заради своята гордост и надменност. Ив. Стефанов, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 144.

2. Прен. Правя някой да престане да действа нормално, разумно, обикн. като предизвиквам силно изживяване, силно чувство у него; побърквам. О, мнозина бяха те, онези, които магьоса и обезуми моята гиздост, хубостта на царица. Н. Райнов, ВДБ, 27. обезумявам се, обезумя се страд.

ОБЕЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезумя̀ се св. непрех. Остар. Обезумявам1. Пише се за Уалента в неговите деяния: обезуми се Уалент цар и пусти готи да прейдат Дунав, за да го победят и изгорят. Хр. Павлович, Ц, 17. Това същето ся случава и ономува человеку, който струва някое зло дело.. Но ако ся той час не разкае от все сърце, или ако ся обезуми да направи и вторий път истото лоше дело, истина е, че той най-после ще бъде много неблагодарен от себе си. С. Радулов, НД (превод), 32.

Списък на думите по буква