ОБЕЗЧЕСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЧЕСТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Човек, който обезчестява някого. Тя сама е жертвата на насилието, извършено върху нея.. Но не тя, а баща ѝ е повикал на съд обезчестителя. Ив. Вазов, БП, 76. — Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря,.., да дойдеше безчестник някой да я излъсти,.., що бихте направили? — Ако бях честен человек, убивах обезчестителя. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 15. Госпожата [англичанка] остава най-сетне на правителството да издири обезчестителите ѝ [турци] и да ги накаже според царския закон. СПл, 1876, бр. 20, 79