ОБЕЗЩЕТЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЩЕТЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Парична сума, която се изплаща на пострадало лице като компенсация за нанесена щета, загуба, злополука и под. Ти си ги нападнал с твои люде. Изпокъсали сте им дрехите, били сте ги. Оплакват се срещу тебе, десет лири обезщетение искат. Д. Талев, ПК, 285. — Ще ви платя утре обезщетението, полагащо се по договора, и можете да се смятате свободна. Обезщетението за неустойка е доста значително. Н. Райнов, НН, 322. "Директорът не е дошъл, значи ще го чака!" — помисли Ванко и едва сега си спомни случая с работника, на когото Побел не искаше да плати обезщетението за отрязаните пръсти. М. Грубешлиева, ПИУ, 29. Ако пострадавшият от пожар не заяви претенция за обезщетение в продължение на една година от деня на пожара, изгубва

си правата. Хр. Даалиев, БИА, 151. // Рeпарации. Според този мир, подписан в Одрин / 1829 г./ Русия получила устието на Дунав, две крепости в Мала Азия, голямо военно обезщетение и свободно преминаване през Проливите. Ист. Х кл, 84. Франция се задължаваше в кратък срок да изплати на Прусия 5 милиарда златни франка обезщетение за войната. Ист. IХ и Х кл,.6. Проектодоговорът прави илюзорен суверенитета на българската държава.. като я товари с редица непоносими финансово-икономически задължения, между които първо място държи обезщетението от 2 милиарда и 250 милиона франка злато. Борба, 1919, кн. 2, 33.