ОБЕКТИВИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕКТИВЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Филос. Напревление в гносеологията, което приписва на познанието пълно постигане на реални предмети и обективни

идеи. За да намаля опасността от обективизъм, взех предвид мненията, които съм чул да изказват някои от най-добрите математици на нашето време. Вселена 70, 20.

2. Филос. Направление в етиката, което признава обективните ценности и се стреми да издигне обективни цели на нравственото поведение.

3. Изк. Склонност или стремеж към възпроизвеждане на явленията от живота извън тяхното идейно социално-философско осмисляне, към фактографско изображение в литературата и изкуството без изтъкване или открояване на оценката или позицията на автора на художественото произведение. Тази описателност обикновено е издържана в един равен, спокоен тон, без достатъчно творческа развълнуваност и.. без достатъчно ясно изразено отношение на автора към отразявания обект. Оттук и впечатлението за известен обективизъм, който се налага все още в някои от произведенията на Радоев. С, 1951, кн. 7, 186. В.. статична описателност авторът изпада и в редица други случаи, било като разказва протоколно живота на някой несретник.. било като излага точно някое събитие.. В тия случаи той става жертва на така наречения художествен обективизъм. Ив. Богданов, СП, 281.