ОБЕКТИВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕКТИВЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. Обективизирам. Това стихотворение е толкова по-интересно, че представя една жива и конкретна форма, как поетът възприема живота, как обработва своите впечатления и как ги обективира. Б. Ангелов, ЛС, 205. Не светла, не ясна е тая скръб, а е тъй обективирана, с такова чувство на мярка въплътена в художествено слово, че и великият критик.. не е можал да схване нейната глъбина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 88. обективирам се страд.

ОБЕКТИВЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Обективизирам се. Това е сляпата, безразсъдна воля, която в своето безсъзнателно стремление се обективира под различни форми. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 186.