ОБЕКТЍВНО

ОБЕКТЍВНО нареч. 1. Независимо от някакво обстоятелство, субективно намерение, желание или под.; реално. — Нашето Априлско въстание през 1876 година бе удавено в кръв, но обективно то бе тежко поражение за Отоманската империя. Г. Караславов, ОХ IV, 481. Независимо от това, какви стремежи е имало царското правителство, Руско-турската война в 1877-1878 г. има обективно прогресивно значение. Ист. Х-ХI кл, 175. Климент, зле настроен в усамотението си, отива очевидно по-далеч в подозренията и съжденията си, отколкото е било обективно оправдано. М. Арнаудов, БКД, 261. Липсата на организираност в работата на ученика, неумението на родителите и учителите да му помогнат, обективно води до претовареност. НК, 1953, бр. 21, 3. Обективно действуващ закон. Обективно протичащ процес. Обективно съществуваща разлика.

2. Без намеса на лични пристрастия, предпочитания, предубеждуния; безпристрастно, справедливо. Той [Борис] почна малък увод за своя интерес към тютюна преди да постъпи в склада... След това направи къса характеристика на директора, на останалите чиновници и на майсторите, като преценяваше обективно качествата и работата им. Д. Димов, Т, 60. — Господин Пондев — подхвана началникът с възможния най-учтив тон, — вие сте едничкият чиновник може би, който стои настрана от политическите страсти и гледа обективно на нещата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 212. В народната песен е напълно възсъздаден целият живот на народа,.., и възсъздаден е той обективно, с еднакъв поглед за всичко, а не от партийно гледище. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 38. Обективно написана книга.

Списък на думите по буква