ОБЕКТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕКТЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обективен,; безпристрастност, справедливост. Противоп. субективност. Духовното единение на читателя с поета — ето везните, на които се мери обективността на поета. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 75. Немислимо е да търсят читателите от нас съвременниците строга обективност и хладнокръвие. З. Стоянов, ЗБВ I, 10. Симеон Радев като истинските реалисти на класическия ХIХ век е надмогнал субективните си възгледи и предпочитания чрез обективността на наблюденията си. С. Радев, ССБ, I, 8. Добросъвестността и обективността, с които Дринов е разяснявал наченките на българската народност, са се долавяли и в труда му върху историята на българската черква. М. Арнаудов, БКД, 67.