ОБЀЛВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обелвам2 и от обелвам се. Кожата ми след обелването бе потъмняла и помъртвяла, но аз се разположих за всеки случай в сянката на чадъра. Б. Райнов, ДВ, 43. Обелване на картофи. Обелване на ябълка. Обелване на орехи.