ОБЀЛЕН

ОБЀЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обеля2 като прил. 1. На който е махната или изрязана обвивката, кората; белен. Тук похлопаха, там попитаха.. Най-сетне спряха пред работилницата на един старец, който плетеше кошници от обелени върбови пръчки. А. Каралийчев, МО, 16. Едно русо, 14-15 годишно девойче.. ни поднася на длан прясно обелени бадеми. К. Константинов, ПЗ, 212. Изяде обелената ябълка и се обърна към Мара Венева. М. Грубешлиева, ПИУ, 199. Обелена царевица. Обелени картофи.

2. Който е наранен, ожулен, олющен на едно или повече места. Когато тръгнаха да си ходят, Коста изведнъж забеляза обеленото коляно на Юлия и учудено попита. — Това пък какво е? Да не си паднала от трамвая? П. Вежинов, СО, 72. Стоянка взе една пламтяща клечка от огъня и запали кандилото пред обеления образ на мадоната. Х. Русев, ПС, 55. Сънят успокояваше поне на време тия измъчени от бедността същества.. тия отслабнали и обелени от скитание крака. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка.. обелено от слънчевия пек чело и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, ТР, 188.

Списък на думите по буква