ОБЕЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀЛЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); обѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Избелвам¹; обелвам¹, беля¹. Обелям платно. обелям се, обеля се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.