ОБЀЛЯНЕ

ОБЀЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обелям и от обелям се; избелване1, обелване1, белене1. Коя е главната достойност на табачъските.. машини за обработанието на кожите, на машините за обелянето на платната. Ч, 1875, бр. 4, 159.

Списък на думите по буква