ОБЀМЕН

ОБЀМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който се отнася до обем; пространствен. Трите литографии на Жана Костуркова.. страдат от еднаквост.. на формите, което ги прави монотонни. Монументалната обемна първичност на обекта е предадена, но хората, които се движат по него, са плоски и леки. ВН, 1960, бр. 2625, 4. Тя [стереофотографията] е обемна фотография. ПЗ, 1981, кн. 10, 30. Обемен елемент. Обемна величина. Обемно оформяне на сграда. Обемни единици. Обемна маса. Обемно пространство.

2. Остар. Обемист. Историята на "Чеда на Балкана" незабелязано се обърна в една обемна книга. К. Христов, ЧБ, 2. Литературното наследство на Асен Разцветников не е много обемно — но то е наследство на оригинален поет, на литератор и преводач. С, 1952, кн.6, 184. // Който има широк обхват. Капката, която пада, е нещо съвсем малко и незначително, но тя разкрива закон, твърде обемен и неотклоним, законът за земното притегляне. Б. Болгар, ЛФ, 1968, бр. 30, 1.

Обемно тегло. Физ. Теглото на единица обем на дадено вещество, взето в естествено състояние. Обемното тегло на дървесината зависи от нейната влажност.. възраст на дървото, местоположение на дървесината в стъблото и пр. В. Брънеков и др., СД, 220. Ниското обемно тегло, достатъчната якост и ниска топлопроводимост на леките бетони ги прави особено пригодни за жилищното строителство. РД, 1959, бр. 300, 2.

Списък на думите по буква