ОБЕРЛЍХТ

ОБЕРЛЍХТ м. Архит. 1. Само ед. Архитектурно решение, при което естествената дневна светлина навлиза в помещението през прозорци, разположени на тавана. Оберлихтът (горното осветление) [на художническите ателиета] е също една необходимост. А. Дамянов, ЖС, 125.

2. Прозорец или система от прозорци, разположени на таван на помещение; капандура. — Тука е основният цех ‑..- Едно двадесетметрово помещение с широки оберлихти. Д. Кисьов, Щ, 74. Навън свечерява и от далечните отблясъци на зимния залез матовите стъкла на таванския прозорец стават кървавочервени. Стъклата са наредени шахматно и оберлихтът се превръща бавно в десетка каро. С. Северняк, ВСД, 103.

— Нем. Oberlicht.

Списък на думите по буква