ОБЀСВАМ

ОБЀСВАМ, ‑аш, несв.; обѐся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Умъртвявам някого чрез бесене. Македонски познава и кучетата в Русчук.. и е по-стар дванайсет години, и няма да се вдаде да го обесят. Ив. Вазов, Съч. IV, 60. Сега всички разбойници бяха изловени.. той [Мазхар паша] трябваше само да определи кой е главатарят, да го обеси без много разтакане.. и да се връща. Ст. Дичев, ЗС II, 650. "Ако ме обесят, ще ми остане поне гробът в България и всякой ще го знае." [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Вървял пътник през полето, срещнали го разбойници, обесили го на сухата върба край Янтра, взели кесията му. К. Калчев, ПИЖ, 131.

2. Разг. Закачвам, закрепвам, оставям нещо да виси; провесвам, обвесвам, увесвам. Видях ги отдалеч! Влачеха се като пребити, но момчето пак бе обесило радиото на шията си. Л. Михайлова, Г, 111. Герчо ще одумам.. На бедро обесил тутуница, пуна с кескин тутун и с лютаци кремъци. Елин Пелин, Съч. V, 84. Любо върви бавно по тротоара на моста, обесил ръка на колана си, като че е тръгнал без цел, просто да подиша въздух. Б. Райнов, НН, 252. Щом станеше дума, че има да са кълнат нови работници, той изтеглеше патрахила из паласката.. обесваше го на врата си.. и заставаше пред мустакатия кръщелник. З. Стоянов, ЗБВ, 399.

3. Разг. В съчет. с глава и под. — накланям напред и надолу при отчаяние, потиснатост и под.; оклюмвам, обвесвам, увесвам. Горкий, Добри, като вейка / глава си обесил, / както слана услани билка / бе ся умърлушил... / "Черни очи не отваря — / нищо не продумва." Ц. Гинчев, ДТ, 72. обесвам се, обеся се I. Страд. от обесвам. Когато го запитаха за Ханко, той [князът] се намръщи и каза, че следва да се обеси. А. Гуляшки, ЗВ, 640. II. Възвр. от обесвам (в 1 знач.). — "Недей се, либе, обесва / пред бащини ми дворове, / но иди, либе, но иди, / но иди, либе, сред село, / там да се, либе, обесиш." Нар. пес., СбВСтТ, 674.

ОБЀСВАМ СЕ несв.; обѐся се св., непрех. Разг. Захващам се, закачвам се за нещо, за да вися; провесвам се, обвесвам се, надвесвам се. Знаела ли е Емилия да плува? Малко, а той самият [бащата] — никак.. сигурно се е обесвал на перилата с надежда да я види, прегърнала с две ръце някоя от подпорите. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 36. Тя детски се обеси на врата му и го гледаше глезено в очите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 76. Окуражен от усмивката на мъжа, аз се обесих на другата му ръка. Б. Райнов, ТП, 21.

Обесвам / обеся нос. Разг. Изпадам в отчаяние, потиснатост, изгубвам самообладание, кураж; унивам. — Ако ние не можем да спасим България, никой вече няма да я спаси. Но е още рано да се отчайваме. Горе главата! Не прилича на вас, во̀йна, да обесвате нос. Европа, ротмистър, няма да ни остави. Ем. Станев, ИК III и IV, 537. — Хайде, горе главата! Обесил си нос като бабичка. Др. Асенов, СВ, 8. Обесвам се / обеся се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. Не е ли да дожалее чловеку да гледа някого си, който много работил и много спечелил, а защото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите си, или да е в неволя да живее на чужд гръб? Й. Груев, СП (превод), 213. 2. За жена — принудително заставям някого да се ожени за мене, натрапвам му се за съпруга. Обесиха ми се циганите на клепките. Диал. Доспа ми се. — Мамо, май ти се обесиха циганите на клепките. Я стани, стани, та си легни. Кр. Григоров, ПЧ, 65.

Списък на думите по буква