ОБЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀСЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обеся като прил. 1. Който е умъртвен чрез обесване. По-нататък на една грамадна суха бука виси обесен човек. Елин Пелин, Съч. V, 19. А в пусто Влашко е другарят на обесения апостол, бил нему подкрепа, както и той на него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 18.

2. Като същ. обесеният м., обесена(та) ж., обесени(те) мн. Човек, който е умъртвен чрез обесване. Хуморът стои над закона — той е по-силен от него. Обесеният може да се надсмива над палачите и над закона. Ал. Гетман и др., СБ, 322. Методиев е зъл и нетактичен човек. Нима не знае, че в къщата на обесения не се говори за въже? М. Марчевски, П, 151. Под краката на обесените се люлееше хоро, шумно и безгрижно. Ст. Загорчинов, ДП, 342.