ОБЕСЍЛНИК

ОБЕСЍЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Обесник. Чаттергона отпратили от училището майци му със забележка, че той е такъв глупав обесилник, чтото никак няма да го бъде. Й. Груев, СП (превод), 287. Ние си ги добре знаем, кои са тия обесилници — нъ нека знаят и тии, че ние сме по-яки, та щем ги смажем. КН, 1873, кн. 4, 25.

Списък на думите по буква