ОБЕТОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕТО̀ВАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Само в съчет. Обетована земя. Според Библията — страната Ханаан, в която Господ довел евреите от Египет, в изпълнение на своето обещание. За да влязат израилтяните в обетованата земя трябваше да преминат Йордан, но те нямаха кораби, а реката беше голяма. Н. Михайловски, ССИ (превод), 42. В 1450 л. преди Р.Х. евреите влезле в обетованата земя под предводителството на Исуса Навина. Й. Груев, КВИ (превод), 10. И израилтяните послушаха в сичко божиите заповеди, и влязоха в обетованата земя. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 280.

2. Прен. Земя, край или място, където има изобилие, плодородие или благополучие, или където някой очаква да получи щастие. За град Казаналък.. имах представа само от учебника по география. знаех, че той се намира в Розовата долина. За нея смятах, че е някаква обетована земя, богата и плодородна. А. Станоев, П, 9. Бенковски бълнуваше само за Румъния, обетованата земя за хъшовете. Л. Стоянов, Б, 170. — В Марсилия! В Марсилия! Това бе новият обетован край, към който аз щях да полетя през неизмеримото море. Стр. Кринчев, СбЗР, 383. Трябваше да взема какво-годе решение: или да продължа пътя си до обетованата могила, или да се върна веднага назад и да пия от поточето. Ив. Вазов, Съч. Х, 140-141.