ОБЕЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЦА̀ ж. Обица. Хубавелка пък се поклони чак до земята. Тя се беше облякла с ново и чисто рухо.. на ушите ѝ висеха нови, още по-тежки обеци. Ст. Загорчинов, ДП, 117. Тя скъса две копчета на ботинките си.. уби си ухото, като си туряше с разтреперани ръце обеците с фалшивия маргар. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155-156. Едно девойче, кога му пробиват уши, колкото и до го боли, то пак в същата рана провесва драгоценни обеци. Й. Груев, СП (превод), 273. Наистина сребърната гривна е добра, защото не почернява и трае дълго време, ако ся пази добре, и затова не е чудно ако момичетата желаят да имат сребърни гривни или сребърни обеци, или други подобни хубави неща за накичвание. ИЗ 1874-1881, 110. Червеният му [на петела] гребен може би имаше една педя, а и обеците му висяха по една педя от двете страни на шията, като две пахти. Й. Радичков, ББ, 151.