ОБЖЀГВАМ

ОБЖЀГВАМ, ‑аш, несв.; обжѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обжѐгнат, св., прех. Поет. 1. Обгарям, обжарвам. Нам.. е мило да се връщаме в спомените си към ония дни, когато сме ходили боси и гологлави, вятърът ни е обдувал отвред без позволение, а слънцето, както си ще обжегвало. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 185. Жадно пламнали езици / обжегваха безжизнения труп. П. П. Славейков, ЕП 1907, 83. Обр. Мъченически, в снега зарити, / стъпките на Зоя босонога / сякаш минаха ни през гърдите / и обжегнаха ни с вечен огън. Бл. Димитрова, Л, 235. Аз помня кладата на Василия Ересиарх. Нейните искри обжегнаха душата ми. А. Каралийчев, С, 29.

2. Прен. Облъхвам, озарявам. Юнакът надуваше тръбата си, те чуваха нейния зов и тоя зов обжегваше и будеше чуден трепет в техните детски души. Д. Спространов, С, 26. "Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Мойсея." Н. Райнов, БЛ, 106. В тоя храм на светлия олтар / на самовяра пламъка гори- / той нека ваший разум озари / и го обжегне с гордия си жар. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 172. обжегвам се, обжегна се страд.

Списък на думите по буква