ОБЖЀГВАНЕ

ОБЖЀГВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Поет. Отгл. същ. от обжегвам и от обжегвам се. От бързия ход [на трамвая] двете пламнали тела ту се разделяха, ту се досягаха с бързи, плахи ласки.. И най-странното — чинеше ѝ се, че всичко това тя бе изпитала вече мого пъти по-рано — тия обжегвания и тоя ужас и мъчителна наслада. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68-69.

Списък на думите по буква