ОБЗАЛАГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЗАЛА̀ГАМ, ‑аш, несв.; обзало̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Залагам1. Между нашите български калугери нема някои таквиз, дето да им са мложко минцовете, че да ги обзалагат за таквиз съревнования. Г, 1863, бр. 8, 59. обзалагам се, обзаложа се страд.
ОБЗАЛА̀ГАМ СЕ несв.; обзало̀жа се св., непрех. Обикн. с предл. на. Правя облог с някого; басирам се. — Бояне, хващам се на бас... — А бе нали един човек си е изгубил каската в бурята... — дообясни Станимир изплашен, че не разбират защо се обзалага на цяла заплата. Т. Монов, СЧ, 64. Янко се ядоса. Очите му засвяткаха. — На вятър не говоря! — Обзалагам се на два бияча, че не можеш! — извика Попето. Ем. Коралов, ДП, 11. Не мога да се въздържа да не приведа тук цялата дивна картина на ръченицата, която играят Дъбакът и Христина, след като се обзалагат, Дъбакът да ѝ даде алена копринена връв с жълтици, в случай, че тя го надиграе. К. Величков, ПССъч. VIII, 195, 196. До тебе, ща, Радо, да седна, / до твойто дясно коляно, / .. / А ти да не си бягала, / че сме се обзаложили / до деветина дружина: / комуто бяга либето, / нему ще земем стадото. Т. Влайков, НУ, 220-221. ● Нар.-поет. Залог се обзалагам. Претръпнала съм на Страхила аз отколе.. сеймените ще поразкършат още конете си, а тате гледай, сякаш залог пред тях се обзалага. П. Тодоров, Събр. пр II, 197. // Само в сег. вр. от несв. и бъд. вр. от св., обикн. със следв. изр. със съюз че. Проявявам, показвам готовност да направя облог с някого и да поема отговорност, ако това, което твърдя не е вярно или не се осъществи; басирам се. — Обзалагам се, че идваш за първи път на среща — произнесе той [Борис] като забеляза вълнението ѝ. Д. Димов, Т, 15. Това е стопанският двор на ТКЗС-ето. Обзалагам се, че Досю е там. А. Гуляшки, МТС, 128. Непознатият. Обзалагам се, че непременно сте скрили някакво оръжие у себе си. Какво носите — нож или пистолет? Ив. Остриков, ППА, 52. Г-н М. Ти казваш, че сме богати. Добре, ако днес сме имотни, можеш ли са обзаложи, че ние ще бъдем и утре се тъй богати? У, 870, бр. 1, 9.