ОБЗЍРАМ

ОБЗЍРАМ, ‑аш, несв.; обзра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. обзря̀л, ‑а, ‑о, мн. обзрѐли, прич. мин. страд. обзря̀н, ‑а, ‑о, мн. обзрѐни, св., прех. Остар. и диал., сега поет. 1. Обхващам от всички страни с погледа си нещо; оглеждам, обзървам. Обзрях с поглед всичко живо — и всичко, що бях изживял, премислил и сбрал с поглед и спомен — и видях — суета. Н. Райнов, КЦ, 109. Жетварите и тук работят. Той обзира непожънатото място и погледа му тъй пропълзява, сякаш зърната брои. Д. Немиров, Б, 117. Подир малко месецът, като са подаде иззад облаците, освети една черна глава, която с внимание и предпазване обзираше двора. Н. Михайловски, ПА (пре‑

вод), 43. Той [Мухтар] с пламенен поглед обзира полето / и вижда да бягат отделни команди, / и табори бойни и цели дружини... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 102. Простори живи, греят, докъдето / очите стигат. Палави вълни / играят с чудесата на небето. / Таз гледка ме отново промени. / Обзирам аз нещата вечно млади. К. Христов, В, 14.

2. Правя общ преглед, обзор на нещо. Първите книги са посветени на описанието на източните народи; след туй той обзира народите на Гръция и после излага събитията на гръкоперсидските войни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 155. обзирам се, обзра се I. Страд. от обзирам.II. Възвр. и взаим. от обзирам в 1 знач. И учениците се обзираха един на другиго, и чудеха се за кого говори. Н. Рилски, НЗ (превод), 209.

ОБЗЍРАМ СЕ несв; обзра̀ се св., непрех. Остар. и диал., сега поет. 1. Намирам се в положение да бъда възприеман със зрението; гледам се, виждам се. Но ето ги [пълководците] вече достигнаха "пункта", / отдето се цяло обзира на боя / полето. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 146.

2. Обръщам се да погледна, да огледам; оглеждам се, обзървам се. Обзирам ся на сви страни, / за мен свадем земля пуста. Кр. Пишурка, К, 38. Бега [пастирът] цел ден и сѐ се обзираше назад да не го привтасат чорбаджията за гуските. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 54. Току довогяйки татко ми досред река, се върли на мене една дивина. Татко ми се обзре и го изпушчи малото братче. Нар. прик., СбНУ V, 172.

3. Остар. Книж. Обръщам внимание на нещо, отнасям се сериозно към нещо. Иска ли още доказвание, че е неизбежно потребно да ся обзират родителете на това детинско время. Лет., 1869, 106. Он е въобще сичко разположил, най-после и самая войска, да не би могли успя, кои ся не обзират на портино желание, но искат други избори. БДн, 1857, бр. 7, 25.

4. Остар. Книж. Очаквам нещо, надявам се на нещо. Добра е и благородна е вещ, да люби человек ближниат си, да му помага със совет и дело,.., но, ти, който сичко това от все сърце правиш, не обзирай ся, да ти каже някой: "Благодаря ти, брате". Г. Йошев, ЧБ (превод), 108.

— От рус. обзирать.

Списък на думите по буква