ОБЗЪ̀РВАМ

ОБЗЪ̀РВАМ, ‑аш, несв.; обзъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обзъ̀рнат, св., прех. Остар. и диал., сега поет. Обзирам (в 1 знач.); оглеждам. Катя обзърна с плахи очи дивана, на който беше седяла някога ведно със Смрикарова. Ст. Чилингиров, РК, 271-272. Тъй, потънал в работа, даскал Стефан не намираше нито охота, нито време да обзърне какво има около него. Д. Немиров, Б, 193. Чужденецът с весел поглед обзърна горницата. Н. Райнов, КЦ, 97. Той [героят] шапка сне, тълпата в миг обзърна. Ем. Попдимитров, СР, 128. За миг обзърна / по масата му със разсеян взор / и се поведе този разговор. К. Христов, ЧБ, 288. обзървам се, обзърна се страд.

ОБЗЪ̀РВАМ СЕ несв.; обзъ̀рна се св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Обръщам се да погледна, да огледам; обзирам се, оглеждам се. Една утрина станал от рано и търгнал, и сѐ се обзървал назад, да видит, да не идет некой по него. Нар. прик., СбНУКШ, ч. II, 176. Той ка вървил, вървил по едно поле, обзърнал се назад и вишъл да греде по него еден мъж со една секира (балтия). Нар. прик., СбНУ V, 144. Горе-долу Нижо поле / найдоф мало моме / ..;/ се обзърнаф да го видам, / що ми мило беше! Нар. пес., СбБрМ, 416.

Списък на думите по буква