ОБИГРА̀ВАМ

ОБИГРА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обигра̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, св. Диал. 1. Прех. и (рядко) непрех. Обикалям, обхождам изцяло нещо, като минавам в кръг около него или по края му. — Та и я затова ти викам, хвойненски досте — .., — брадваре и Свети дух има ли на мегдан, ще стане тука една кооперативна ливада — с кон да не можеш да я обиграеш. Н. Хайтов, ПП, 86. Попове са сдумуваха, / сдумуваха, спитуваха: / — Запалете баш кандилян, / обиграйте манастирян! / Запалиха баш кандилян, / обиграха манастирян, / че найдаха бяла Рада, / бяла Рада с баш игумен. Нар. пес., СбАИ, 111. Та се върна [стадото] в задна диря, / та йобигра дваж яголан, / дваж яголан, триж игрекан. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 119. // Обикалям в кръг по време на хоро, танц. Хвана са Злата на хоро, / .., / до дваж ми до триж обигра / и турчинан са зададе. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 154.

2. Прех. Обикалям, обхождам, кръстосвам някакво пространство или последователно много места. Баща му беше касапин и купуваше и продаваше кое бравчета, кое шилета и кози, обиграваше селата чак от Персенк до Шабаница. Н. Хайтов, ШГ, 275.

3. Прех. Научавам, обучавам някого на нещо. Обигра го в зимане-даване. Н. Геров, РБЯ III, 295. // Приучвам, привиквам (обикн. животно) на нещо. Неций ся са протягвали на ширина и изгледвали са като костени жаби, кои на задни си нозе обиграват. БДн, 1857, бр. 6, 24. Обигра коня. Н. Геров, РБЯ II, 295.

4. Непрех. Обигравам се. — Какво, плаши ли се? — попита дядо Милко, като забеляза, че кравата се поспусна на Младена, когато той посягаше да я помилва по главата. — Ще обиграе, има време — кисело отвърна Младен. Ил. Волен, ДД, 100. обигравам се, обиграя се страд.

ОБИГРА̀ВАМ СЕ несв.; обигра̀я се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Ставам сръчен, опитен в нещо, придобивам опит в нещо. Ковачът все повече се обиграваше в политиката, ставаше все по-начетен и по-речовит. Г. Караславов, ОХ IV, 227. — Щом в един лов има аджамия, то той върши цялата черна работа. Един вид да свикне, да се обиграе. П. Незнакомов, СП, 231. По този сложен и труден път на самоук момчето се обиграло в елементарните си познания по музика. Ст. Грудев, ББ, 10. Всякий занаят трябува да ся учи някоя и друга година, за да ся обиграе чловек на него. Й. Груев, КН 4 (превод), 85. // За животно — приучвам се, привиквам на нещо, придобивам някакви умения. Някои от малките гълъбари дресираха своите гълъби да примамват чужди .. Приучвани умело и настойчиво, те така се обиграваха, че можеха да ликвидират без остатък гълъбовото ято на всеки новак. П. Мирчев, СЗ, 74.

2. Остар. и диал. Обикн. с предл. с. Свиквам, навиквам, привиквам с някого или с нещо. Той задяваше децата, които се беряха около него, привличани от любопитната му стока, па и децата бяха се обиграли с него, та на свой ред и те му не даваха спокойствие. П. Р. Славейков, БП I, IV. Боян чичов Петканов си имаше лъжа с Румяна Иваничина .. Те все повече се обиграваха, копнееха един за друг, търсеха се и си пращаха много здраве. Ил. Волен, ДД, 144. И днес еще във френска Африка много френци са обиграват с лъва. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 75.

Списък на думите по буква