ОБИГРАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИГРА̀НОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на обигран; опитност, умение. Пиралков продължаваше да говори — леко, с професорска обиграност и ловкост. А. Наковски, МПП, 96. И пак ми мина през ума, че може би всичко се дължеше на неочакваната самоувереност и обиграност, които бях открил у моите близки. Л. Станев, ПХ, 148. — Аз мога да напиша остра политическа статия,.., но съгласи се, че не мога да бъда например увлекателен оратор,.. В това отношение ти имаш далеч повече данни, опит и обиграност от мене. В. Нешков, Н, 356.