ОБИГРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИГРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; обигъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обигъ̀рнат, св., прех. Остар. и диал. Обгръщам. Мнозина царски стражаре паднаха мъртви от Иванковите хора, които бяха обигърнали царския палат. Д. Войников, КБИ, 135. Те [българските предели] обигръщаха в себе си източната половина на сегашното Сръбско княжество и цяла Албания до Адриатическо море. Т. Шишков, ИБН, 215. Когато са възродило втори път и когато, после половина век, успяло да обигърне като речи целия полуостров, то и тогава българското господарство успяло да покаже, че то е изградено без здраво основание. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 27. Млад момък захване ли да учи нечто, той не бива да го зареже преди да го изучи открай докрай, преди да го обигърне откъм всяка страна. Й. Груев, СП (превод), 243. обигръщам се, обигърна се страд. и взаим.