ОБИДЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍДЕНО. Нареч. от обиден1; оскърбено, огорчено. Евгени усети как Росинка изведнъж се отдръпна от него — отдръпна се някак недружелюбно, обидено и остана неподвижна. Д. Ангелов, ЖС, 181. Защо да не чуят молбата му? .. Младото му хубаво лице се смръщи обидено, сърдито и засрамено. Елин Пелин, Съч. III, 93. Жена ми се изправи обидено, устните ѝ потреперваха. Др. Асенов, СВ, 83. Бай Коста,..- поглежда обидено и влиза в бакалницата си. Хр. Смирненски, Съч. III, 75.