ОБИДНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍДНО нареч. 1. Като нанасям, причинявам обида; оскърбително. Старият Герак видя как снахите му обидно погледнаха Елка и как тя усамотена и разплакана тръгна след тях. Елин Пелин, Съч. III, 37. Те нямаха деца и на Гелак понякога така докривяваше, че ругаеше люто и обидно. Н. Антонов, ВОМ, 74. — Лапа от общината, лапа,.. — приказваха си старите хора и псуваха тежко, обидно, остро. Г. Караславов, СИ, 146. Произлизаха неприятни езикови недоразумения между освободители и освободени, които взаимно се титулуваха "братушка", дума, която в устата на русите не звучеше тогава обидно за нас. Ив. Вазов, Съч. ХI, 47.
2. В съчет. с прил. В такава степен, че причинява обида, оскърбление, горчивина. — Благодаря за съвета — рече Кучеглавия с обидно груб и рязък тон. — Свободен сте. Можете да си отидете. Д. Ангелов, ЖС, 286. Обидно бедната трапеза / е сложена сред полумрак. Н. Хрелков, ДД, 307.
3. Диал. Обидено, оскърбено, огорчено. Минка (Обидно се пуща [от хорото] и почва да си върже чорапа): То сега като сте големи, че... Ц. Церковски, ТЗ, 14.
4. Като сказ. опред. а). Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва чувство на обида, оскърбление, огор‑
чение. — Обидно ми е, ‑.., — обидно ми е и срамно. Елин Пелин, Съч. II, 184. Стана му обидно, топла вълна на гняв и накърнено честолюбие полази през гърдите му и заседна някъде в тила. Г. Караславов, Избр. съч. I, 196. Стори ѝ се, че бе издала мислите си, които не искаше да издава, и от това ѝ стана срамно и обидно до сълзи. Ем. Манов, ДСР, 35. // С предл. за или следв. изр. със съюзи че, да и др. Означава, че някой приема, разглежда нещо като обида, оскърбление. Желязко и Латинка тръгнаха пеш .. Изведнъж ѝ стана обидно и противно за това недоверие. Г. Караславов, СИ, 193-194. Тинчо обаче не бързаше. Беше му обидно, че Николай го изпраща да му върши услуги. П. Проданов, С, 54. — Но как в плевнята! — протестира Илия. Беше му обидно да заведе другаря си в плевнята. Х. Русев, ПС, 27. б). Обикн. със следв. изр. със съюзи че, да. Означава, че нещо се смята за обида, оскърбление. Най-противно и обидно беше това, че поканата беше .., тъй да се каже, чрез втора ръка. Обади му се по телефона Хаваджиев. Г. Караславов, Т, 5. Че не сме тръгнали на сватба, бе съвсем ясно, но че той ми гласува недоверие като боец и се съмнява дали ще издържа, бе и несправедливо, и обидно. М. Гръбчева, ВИН, 290. Срамно и обидно е да пренебрегнеш макар и неволно някого, да не го почетеш според както му се пада по роднинство и по име, по приятелство и по дружба. Д. Талев, ЖС, 307. — Те [бригадирите] да работят, а пък аз да стоя настрана и да гледам. Кажи, не е ли обидно? А. Каралийчев, СР, 72. ● Като възклицание. И само той, тъй си е, само той се мотае без работа по цял ден. Колко срамно, колко обидно! П. Бобев, ГЕ, 16.