ОБИДЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИДЧЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За човек — който лесно се обижда. Сашо беше слабохарактерен човек, прекалено чувствителен и обидчив и има си хас да е направил някаква беля! Сл. Чернишев, ВМ, 145. — Не исках да Ви обидя .. — Не се тревожете. Аз не съм обидчив. Б. Райнов, ГН, 73. Художникът посрещна тези тежки обвинения, без видимо да се развълнува. Колкото по-малко вярваш в своето дело, толкова си по-тщеславен и обидчив. Е. Каранфилов, Б III, 192.

2. Който е присъщ на такъв човек. — Хайде, хайде, Ирена, не проявявайте обидчивия нрав на леля си! П. Славински, ПЩ, 147. Искаш ли да прогониш птичката на любовта, вземи сериозното обидчиво изражение на моя приятел! Бл. Димитрова, ПКС, 132. Обидчив характер.