ОБИЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍЖДАМ1, ‑аш, несв.; обѝдя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Причинявам, нанасям обида, оскърбление на някого с постъпките или с думите си; огорчавам, оскърбявам, засягам. Мъжете бяха по-остри, по-пламенни, те спореха шумно, дори понякога започваха да обиждат. Г. Караславов, СИ, 19. Танашакът бе притиснат до стената. Все повече се трупаха около него, обиждаха го с най-тежки думи и го псуваха. К. Петканов, СВ, 134. Стоян продължаваше да мълчи. Но той смътно чувствуваше, че тия люде искаха да го обидят, да го унижат. Д. Талев, ЖС, 79. Като си играя на пътя с другарчетата, случи се някога лошо дете да ме обиди или да ме удари. Т. Влайков, Пр I, 59. Патрициите станали горделиви и зели да обиждат плебеите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 279.
2. За думи, постъпки, отношение — засягам честолюбието на някого, причинявам, нанасям обида, оскърбление на някого. Тя сещаше колко много обиждат думите на Свилен и ѝ се искаше да му каже, че той не мисли право. Елин Пелин, Съч. I, 82. Обиждаше го и недопустимото равнодушие на Руменов, който одобряваше това недомислие и правеше атмосферата така натегната и опасна. Х. Русев, ПС, 126. — Смея се, но моят смях е друг,.. Моят смях съвсем не трябва да Ви обижда. Й. Йовков, ВАХ, 51. Соколовото убеждение го обиди. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 14.
3. Обикн. в съчет. с отвл. същ. С постъпките си или с думите си не зачитам, не уважавам, не се отнасям по подходящ начин към чувството, идеята и под., назовани със съществителното; оскърбявам, засягам, накърнявам. Придружаващите ме, за да не обидят моите комунистически убеждения, избягваха да ме въвеждат в обикновен храм. Г. Белев, КР, 55. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено, обиди я в нейните най-чисти, най-дълбоки чувства — обиди тя нейната обич към Лазара. Д. Талев, ПК, 90.
4. С предл. на и следв. същ. Отправям оскърбителни, обидни думи към някого, отнасящи се до нещо, свързано с него, назовано от съществителното. — Много ти е бавна леката кола. Само дето се фукаш .. — Не обиждай на превозно средство — каза Мечо. Г. Мишев, ЕП, 68. — Мен пък, когато ме обидят на готвене, много ме боли. П. Незнакомов, БЧ, 26. обиждам се, обидя се страд. Той [Лилиев] винаги приема, никога не отказва. Това не е слабоволие, а желание да не се обиди човекът. Е. Каранфилов, Б III, 150.
ОБЍЖДАМ СЕ несв.; обѝдя се св., непрех. Чувствам се със засегнато, накърнено честолюбие и изпитвам горчивина от нечии думи, постъпки; оскърбявам се, засягам се. Калугериците се поокопитиха от първото стресване, протестираха силно, обиждаха се, че ги подозират да крият в метоха човек, който е против царството. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. При друг случай тя би се обидила, би заплакала от яд, а сега, сякаш бял вятър духа из градините, тъй е радостна. К. Петканов, СВ, 67. — Честито, Щурче! — усмихна се той. Тя схвана подигравката и не се докачи. Реши да не се обижда от нищо и никого. Г. Стаматов, Разк. II, 48. Ако някой са обиждал от шегата, стигало само той да поищял и тоз час я прекъсвали. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 150.
ОБЍЖДАМ2, ‑аш, несв.; обѝда, ‑еш и ‑иш, мин. св. ‑ох, прич. мин. св. деят. обишѐл и обишъ̀л, ‑шла̀, ‑шло̀, мн. ‑шлѝ, св., прех. Диал. 1. Обхождам. Рано в Света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче,.., излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към полето да обиде ниви и ливади. Елин Пелин, Съч. II, 82. Дошъл трети ездник и обадил: посрещнал Рамадан бег своите връстници в сам Масър и бащини дарове получил, та тръгнал за Мека — свети места да обиди за мъдрост и здраве. А. Страшимиров, А, 195. Разумява се, че това насила подписване е станало и у другите градове, дето е обишел тоя кръвник. НБ, 1876, бр. 6, 23. "Байне ле Стоене, Стоене, / цялото стадо обидох, / моята майка не найдох — / дали я влъци изяле, / или я, байно, продаде? " Нар. пес., СбНУ ХLVI, 77. Колко са звезди, / вакло ле, / толко съм язе / града обишъл, / дорде съм нашел / хубава мома, / лика прилика. Нар. пес., СбВСтТ, 730. // За поглед — обхождам, оглеждам. Погледът му обиде всяка гънка насреща — чертаеше пътя, по който щеше да издебне козела стъпка по стъпка. Ем. Станев, К, 9-10.
2. Навестявам, наобикалям, наглеждам, спохождам. Най-напред отиде да обиди стареца. Намери го в леглото — мършав, с подуто око. А. Христофоров, А, 240. Втори път го видя в конюшнята, дето бе отишла да обиде любимия си кон. Д. Рачев, СС, 174. Иванчо са разхождаше по околните села;.. Сегиз-тогиз скритичко дохождаше, обиждаше къщните си, поутеши ги и пак са загубваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 97-98. До своите кон възпрял, / сне шапка: бащин гроб дошел е да обиди. К. Христов, ЧБ, 23. Зарана щеш, синко, на път да отидеш, / през гора зелена мома да обидиш. Ив. Вазов, Съч. II, 95.
3. Опитвам, пробвам вкуса на нещо (питие, ястие и под.). А що беше Даника невеста, / слуга служи с Гюровата чаша, / не е малка, ни е яко голема, / дванаесе ока! / Никой нема чаша да отпие. / .. / — Я ми дайте тая чаша вино, / я да пивна да я обида! Нар. пес., СбНУ ХLII, 217. Обидох манджата. Н. Геров, РБЯ III, 296. обиждам се, обида се. I. Страд. от обиждам2. — Аз още вчера ти казах, че ще трябва да се обидат ливадите и да се косят. Ц. Гинчев, ГК, 252. Всичките води,.., наричат ся океан и правят една изпъкната повръхнина, по която може да ся обидат всичките целини. Д. Манчев, ЗПУ, 11. II. Взаим. Опитваме, пробваме силите си да се види кой е по-юнак, по-майстор на нещо; борим се, преборваме се. На еден цар му дошло писмо от некой друг цар. Со писмото го канел другийо цар,.., да излезит со войска да се обидат. Нар. прик., СбНУ ХV, 107. "Бог те убил, люта змия, / дека да си, тука да си, / да се двама обидиме, / кой йе юнак над юнаци, / кой йе ала над алите." Нар. пес., СбНУ II, 20. — Е, тизе, мечко мръснице, / де ми сега да дойдеш, / да се двама обидеме, / чия ке да йе планина! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 403.
ОБЍЖДАМ СЕ несв.; обѝда се св., непрех. Диал. 1. Държа се, отнасям се с някого; обхождам се. С високите си пленници македонскийт цар са обишел с участие и уважение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 244.
2. Прекарвам; поминувам, обхождам се. Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов. АНГ I, 411.