ОБИКНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍКНА2, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Свикна, придобия навика да правя нещо; привикна, навикна. Беят бил около днанадесетгодишно момче и бил обикнал да обяхва често дяда Коля и да го бие с камшика като кон. М. Георгиев, Избр. разк., 155. Ние сме обикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и пр. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 25.
2. Обикн. с предл. на. Приспособя се към нещо; свикна, привикна. — Недейте ся труди заради мене, защото аз съм ся опознал с тази мрачна пустиня и обикнала съм на теглила. П. Тодоров, МГ (превод), 58.
3. Прех. Привикна, приуча някого на нещо, създавам у някого навика да прави нещо; навикна. Треба бащите да обикнат децата си да говорят истинно: лъжата е раболепна и мерзостна на сичките человеци. Й. Стоянович, ДСС (превод), 44.