ОБИКНОВЀНОСТ

ОБИКНОВЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество на обикновен. Този човек е прекрасен в своята обикновеност и прекрасен го прави неговата жажда за по-хубав живот. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 6. Какъв обикновен, жизнерадостен човек му се виждаше този български владетел.. В тази обикновеност има нещо страшно, смайващо, непреодолимо. Й. Вълчев, СКН, 418. Орце ни удивлява със своята необикновеност. А Гоце — със своята обикновеност. П. Шатев, МПР, 17.

По обикновеност. Остар. Книж. Както обикновено. Слугата прочее, като зел бюфтеците, пощяло му ся да изяде единия, а защото нямало время да го яде по обикновеност, той го глътнал изеднаж. Дун., 1866, бр. 133, 2.

Списък на думите по буква