ОБИКНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍКНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); обѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обѝкнат, св., прех. Обиквам. И наистина турчин, като му изпълниш очите, обикнува те, но все пак е кученце. М. Кънчев, В, 135. Ми обикнуваме четири различни гозби: една чорба или супа, едно сварено (месо), една яхния и един кебап или печено със салата. П. Радов, КТРБ, 73. Любопитният читател иска да знае сичко, що е ново за него, и тъй полека-лека обикнува прочитанието и ползва са от книгите. Ив. Адженов, ВК (превод), 3. обикнувам се, обикна се страд. и взаим. Такъв списател [който възбужда страстите] по случай може да донесе и нравствени мнения за уверение, да обличава лошетиите, които повечето ся не обикнуват и да представлява добродетелта възтържествуема, нъ чрез това прегрешенията му не щат ся опрости. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 19. В человеческите чувства има нещо чудно и невразумително, когато двама души за пръв път се срещнат.., те, тогава или се обикнуват или се възненавиждат. Ст. Ботьов, К (превод), 49.