ОБИКРАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИКРА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; обикра̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Обкрачвам. Майстор Драган бе обикрачил напречната греда и току-що размяташе ризи и пешкири — дар от михалчени. Д. Марчевски, ДВ, 14. Сложихме тенекията до казаните,.. Обикрачихме я с фелдшера, взехме по едно канче и почнахме. Т. Харманджиев, КВ, 587-588. С голям зор накараха попа да обикрачи едно завързано по средата дърво и го спуснаха. К. Видински, НСП, 9. ^● Обр. Колкото по-силно трещели [гръмотевиците] и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка,.. корените набъбвали,.. обикрачили камъка, влепили се в него, впили се. Н. Хайтов, ШГ, 181. обикрачвам се, обикрача се страд.